Изостава събираемостта на приходите в държавния бюджет на България през първото тримесечие на 2024 г. До края на март данъчните приходи са в размер на 7,238 млрд. лв., което е едва 18,7% от плана за цялата година, показват данни на Министерство на финансите. Приходите от корпоративни данъци са 167,7 млн. лв., което е с 9,9 млн. лв. по-малко същия период на миналата година. Приходите от данъка върху доходите са 1,4 млрд. лв., което е 20,3% от годишния план. Приходите от ДДС са малко над 4 млрд. лв., което е едва 21,5% от плана за цялата година. Приходите от ДДС от внос са 1,4 млрд. лв., което е със 7% по-малко спрямо същия период на миналата година. Най-значително е намалението при вноса на промишлени доставки, инвестиционни стоки и транспортно оборудване, показват данни на Министерство на финансите. Основната причина за това вероятно е забавянето на икономиките в редица страни от ЕС, които за основни търговски партньори на България. Приходите от ДДС от сделки в страната са 2,59 млрд. лв., като спрямо миналата година нарастват с 11%.

От 3 май нотариусите и съдиите по вписванията са с директен електронен достъп до информационната система на НАП правят справки за задължения на гражданите към националния или общинския бюджет, които подлежат на принудително изпълнение (неплатени данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и др.) преди изповядване на сделки по покупко-продажба или за всякакви разпореждания с вещни права - при ипотекиране, дарение, замяна. Ако се установят задължения, нотариалният акт няма да бъде издаден и няма да има вписване, преди те да бъдат погасени. Това предвиждат промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 264, ал.1 и ал.2), които целят да защитят държавния и общинския интерес. Справка за публични задължения, които подлежат на принудително изпълнение, може да се направи чрез портала за електронни услуги на приходната агенция или на място в офисите на НАП.

Централната избирателна комисия (ЦИК) определи фирмата “Сиела Норма” за изпълнител по обществената поръчка за машинния вот за двойните избори, които ще се проведат на 9 юни. “Сиела Норма” следва да изготвят електронна бюлетина за изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители във варианта, използван на изборите за общински съветници и за кметове, като първо трябва да се визуализира бюлетината за народни представители и след нея – бюлетината за членове на Европейския парламент. Според обществената поръчка, фирмата ще извърши профилактика и диагностика на устройствата, техническо обслужване в предизборния и изборния ден, както и ще ги транспортира по места. На този етап е предвидено машини за гласуване на 9 юни да има в 9 346 секции в страната. В тях по списък има над 300 избиратели.

Заводът за преработка на царевица в Разград "АДМ Разград" , е част от американския гигант Archer Daniels Midland (ADM), който има 94 млрд. долара продажби през 2023 г. Това е най-големият единичен потребител на царевица в България и втората по големина компания в сектор "Храни и напитки" с 1.2 млрд. лв. оборот за 2022 г. Клиенти на продуктите са практически всички големи производители на храни и напитки, а основните ѝ пазари са в Европа.В завода се произвеждат две основни групи продукти - подсладители (глюкоза, фруктоза, декстроза, малтодекстрин), които се използват в хранително-вкусовата индустрия като заместители на захарта в безалкохолни напитки, в сладкарската индустрия, в хранителни добавки и т.н., и нишестета, които освен в хранителната се използват и в други индустрии. Сред продуктите на компанията са също фуражи за животни. От две години компанията произвежда и етанол, след като изгради инсталация като част от мащабен проект за разширение на капацитета. Продуктите се продават основно в страните от Югоизточна и Централна Европа (България, Турция, Румъния, Германия, Чехия и Полша). Заетите са 380 души, като от тях 55% са с висше образование. На площадката на завода работят и още 90 служители на фирми подизпълнители. Американската Archer Daniels Midland (ADM) е един от най-големите производители в света на хранителни съставки. Групата има 324 преработвателни предприятия за царевица, жито и маслодайни култури, над 440 търговски центрове за изкупуване на реколти, 64 иновационни центъра и най-развитата транспортна мрежа за зърнени храни. За компанията работят 41.8 хил. служители по целия свят, а приходите й за 2023 г. са 93.9 млрд. долара. В България групата има и търговец - "АДМ България трейдинг", както и пристанище на Дунав. Голямата промяна след влизането на ADM в страната беше проектът за разширяване на производството, който на практика удвои капацитета за съществуващите продукти, а освен това беше изграден и завод за етанол на стойност над 240 млн. лв.. По-големият капацитет доведе и до увеличаване на персонала с около 50 души. С добавянето на етанол към листата си компанията навлезе и в нова ниша - зелените горива. Основната част от продукта се доставя на рафинерии в България, Румъния, Гърция и дори Западна Европа, където се използва като добавка към бензина. Етанолът има също индустриални и домакински приложения - за почистващи препарати, течност за чистачки, дезинфектанти и др. През 2022 г. приходите на дружеството нарастват почти двойно - до 1.2 млрд. лв. от 658 млн. лв. предходната година, и дружеството излиза на печалба от 74.5 млн. лв. (10.4 млн. лв. загуба за 2021 г.).

Основаната през 2008 г. в Юта американската компания за козметични продукти dōTERRAе в България от 2015 г., когато инвестира в дестилерията "Есетере България". През 2021 компанията откри и нова розоварна - "Тера Роза", в района на град Шипка. За 2022 г. "Есетере България" отчете 58.240 млн. лв. общи приходи. "Есетере" произвежда 6 стратегически за компанията - майка doTERRA, етерични масла: лавандула, маточина, бял равнец, чубрица, тамян и смирна. Базата в Добрич разполага с 40 броя дестилационни апарати, от тях 27 за тревни култури, 10 за смоли и 3 малки тестови апарата с общ капацитет 232 куб.м. Над 100 души са заети на постоянен трудов договор. Дружеството реализира печалба в размер на 9.7 милиона лева през 2023 г. Към момента дружеството е направило инвестиции в размер на 15.6 милиона лева в базата си в град Добрич.

В кв. „Кючук Париж" на гр. Пловдив се изгражда мега ритейл парк PARKMAXX RETAIL PARK върху терен от 42 декара. Само търговската площ, която ще се отдава под наем в него е над 20 000 кв.м. Ритейл паркът ще приюти десетки нови обекти за търговия, обещават инвеститорите от „Риджънтс Пропърти Адвайзърс" ЕАД. Предвидени са в него да има магазини за хранителни стоки, за електроника и спортни стоки, мода, дрогерия, аптека, оптика, детски център, банков клон, казино, фитнес и други. Според проекта, новият ритейл парк включва партер, първи етаж и открит паркинг с над 350 места. Заради проекта се изгражда чисто ново трасе, което ще свързва бул. „Никола Вапцаров“ и бул. „Кукленско шосе“.

Продажбите на „Алкомет“ АД до голяма степен се възстановяват през първото тримесечие на годината благодарение на валцовите продукти. При пресовата продукция като цяло е реализиран спад и при продажбите, и при производството. Заради търсенето, свързано с енергийната ефективност обаче, има ръст при боядисаните и стандартните профили, както и при продуктите за соларната и автомобилната индустрия. Германия, САЩ, Полша и Италия остават водещите пазари на „Алкомет“ и през първото тримесечие. Около 85% от продажбите се реализират в Европа, вкл. и на българския пазар (малко над 3% от общите продажби на компанията). Произведеният алуминиев прокат от леярния цех на дружеството за първото тримесечие на 2024 г. е 20 689 метрични тона, което е с около 48,5% повече в сравнение със същия период на 2023 г. Произведената валцова и пресова продукция за отчетния период е 18 700 метрични тона, което е с около 45% повече в сравнение с първото тримесечие 2023 г. Продажбите на пресовите продукти спадат за отчетния период с близо 11% на годишна база заради високите складови наличности и забавеното търсене. Дружеството отчита почти 76% ръст на продажбите на боядисани профили и 8% ръст при стандартните профили, но те не компенсират общия спад. При валцовите продукти през първото тримесечие продажбите нарастват с над 56% на годишна база. При листата и лентите е отчетено увеличение от съответно 175,7% и 169,3%, следвани от домакинското фолио с ръст от 36,5%. „Алкомет“ отчита спад на продажбите от 3% на годишна база към края на март до над 134,4 млн. лева в сравнение с над 139 млн. лева година по-рано. Общите приходи възлизат на почти 134,7 млн. лева при над 139,1 млн. лева към края на март 2023 г. Общите разходи на дружеството за първото тримесечие възлизат на 136,3 млн. лева при 136,5 млн. лева за първото тримесечие на 2023 г. „Алкомет“ отчита загуба в размер на близо 1,7 млн. лева за тримесечието при над 2,3 млн. лева печалба за първото тримесечие на 2023 г. Паричните средства на дружеството за периода са за малко под 5,9 млн. лева. В последната година акциите на „Алкомет“ поевтиняват с над 9%, а пазарната капитализация достига почти 125,7 млн. лева.

Една от най-големите български онлайн турагенции (allinclusive.bg) варненското дружество "Новотон" отчита близо 100 хиляди клиенти през 2022 г. За годината приходите на "Новотон" скачат с цели 2598% и достигат 45.6 млн. лв. при 1.7 млн. лв. година по-рано. Според собственикът на агенцията Живко Жеков приходите за 2023 г. са още по-високи и дружеството е завършило отново с ръст. Обясни още, че клиентите им за годината са се увеличили до около 120 хиляди души. Очакванията са 2024 г. да е още по-силна, като до средата на февруари записванията за новия сезон са с 60% повече от българския пазар и около 30% от румънския.

Нивото на безработица в еврозоната стабилизира през март в рекордно дъно от 6,5% за пети пореден месец и малко под ниво от 6,6% година по-рано (през март 2023 г.), въпреки икономическа стагнация и риска от рецесия в 20-членния блок на общата валута. Това е най-ниското ниво на безработица в еврозоната от 1998 г. насам - точно преди да стартира еврото през януари 1999 г., след като безработицата удари за пръв път рекордното дъно от 6,5% през март 2023 г., показва данните на европейската официална статистика Евростат. В рамките на ЕС безработицата през март се понижи слабо до 6,0% от 6,1% през февруари, достигайки нивото от преди година (от март 2023 г.). Най-високото ниво на безработица през март 2024 г. е отчетено в Испания (11,7%), следвана от Гърция (10,2%) и Швеция (8,3%), докато най-ниска е безработицата в Чехия и Полша (ниво от 2,9%), Словения (3,1%), Германия и Малта (ново и при двете от 3,2%). За България данните на Евростат пък показват, че безработицата през март стабилизира за трети пореден месец на ниво от 4,4%, но над нивото от 4,2% точно преди година (през март 2023 г.). Общо 13,258 млн. европейци, от които 11,087 милиона от еврозоната, са били без работа през март, като спрямо февруари 2024 г. е отчетено понижение на безработните в ЕС със 74 хиляди, а само в рамките на еврозоната - с 94 хиляди. Спрямо година по-рано (март 2023 г.) общият брой на безработните европейци се е повишил със 175 хиляди, докато само в рамките на еврозоната е намалял с 51 хиляди. Според данните на Евростат, през март 2024 г. в България безработни са били 134 хиляди души спрямо 134 хиляди и месец по-рано, като те се повишават с 5 хиляди спрямо март 2023 г., когато безработни бяха 129 хиляди българи.

Американският фондов пазар завърши първото тримесечие на 2024 г. с удивителен ръст, като бенчмарк индексът S&P 500 се повиши през 18 от последните 22 седмици. Ако има причина за притеснение, тя е че перспективата за по-евтини пари се отдалечава в бъдещето. Американските потребителски цени се покачват с 3.5% през годината до март, което е твърде високо, за да може Федералният резерв да обмисли скорошно намаляване на лихвените проценти, освен ако не се случи нещо непредвидено. Американският фондов пазар е в необичайно несигурна позиция. Акциите рядко са били оценявани по-високо, отколкото днес, което ги кара да падат допълнително и ги прави по-уязвими към променящите се настроения на инвеститорите. В сравнение с все по-високите лихви по държавните облигации очакваната възвръщаемост на акциите изглежда особено непривлекателна. Циклично коригираното съотношение цена-печалба (CAPE), което беше популяризирано от Робърт Шилър от университета Йейл, сега е по-високо, отколкото беше дори в края на 20-те години на миналия век. Текущото ниво на съотношението е надминато едва в началото на хилядолетието и през 2021 г. И двата случая предшестваха пазарни сривове. А високото CAPE е нещо повече от лоша поличба. Множество анализи доказват, че доходността от печалбите - или обратното на съотношението цена/печалба - на акциите е сравнително добър предсказател за тяхната бъдеща възвръщаемост. Това има интуитивен смисъл, като се има предвид, че печалбите на компанията са основният източник на нейната стойност. Съотношението CAPE е особено полезен сигнал, тъй като включва печалби за десет години, притъпявайки шума. Когато е повишено, очакваната бъдеща възвръщаемост е ниска, а в момента тя е почти два пъти по-висока от дългосрочната си средна стойност. Връщането му някъде близо до средната стойност ще отнеме разтърсващ спад. Още по-лошо, високият CAPE прави такъв спад по-вероятен, като дава на инвеститорите причина да изхвърлят нискодоходни акции. Високите лихвени проценти ще се задържат, и нещата изглеждат още по-нестабилни. Реалната доходност на държавните облигации показва тяхната очаквана възвръщаемост. Разликата между двете следователно измерва допълнителната печалба, която инвеститорите очакват за притежаване на по-рискови акции пред по-сигурен държавен дълг. Тя варира с течение на времето в зависимост от преобладаващия апетит за риск, но рядко е била толкова ниска, колкото сегашните два процентни пункта. Връщане към средната стойност, която е около четири процентни пункта, би довело до спад на цените на акциите с 29% при текущата доходност на облигациите. Изглежда малко вероятно обаче рисковите апетити на инвеститорите да останат в средните стойности веднага след такъв голям спад. През по-голямата част от 2010 г. разликата в доходността се движеше около шест процентни пункта; в травматичните години след финансовата криза от 2007-2009 г. те бяха по-скоро осем. Връщането към тези нива ще изисква сривове на цените на акциите от съответно 47% и 57%.

Ирак и Казахстан постигнаха споразумение за намаляване на тяхното производство на петрол като част от т.нар. "компенсационен план" на съкращенията в рамките на ОПЕК +, целящ да стабилизира световните цени на петрола. Като част от споразумението Ирак обеща да намали добива си с 602 000 барела на ден тази година, а Казахстан обеща да намали своя с 389 000 барела на ден, за да компенсират свръхпроизводството, според определените от ОПЕК квоти, преди края на годината. "Освен това, всяко свръхпроизводство, което може да е възникнало през април 2024 г. за тези страни, ще бъде включено в съответните планове за компенсация през оставащите месеци на настоящата година", се посочва в споразумението. Намаляващите опасения относно разширяване на военния конфликт в Близкия изток, солидният ръст на складовите запаси на суров петрол в САЩ през последната седмица и несигурността относно перспективите при търсенето на петрол в световен план, са в основата на един от най-солидните седмични спадове на цените от края на януари насам.